Тема: „Таралеж“

page10.jpg   Задача: Възприемане на природна картина чрез демонстрация на художествена картина (разговор-беседа). Добиване на представи за тялото на таралежа (4 крака, глава, тяло, муцунка, мустаци, очи) и змията. Да се преоткрият контурните изображения на таралежа от малките картинки, който е в различни пози, както и на змията и охлюва върху голямата илюстрация (виж картината). С какво се хранят таралежите? Кой се страхува от тях? Къде се крият змиите през есента когато стане студено? Защо таралежът спи зимен сън? Как изглежда охлюва? Кои животни пълзят и кои ходят бавно?

Болен Зайко

Текст: Димитър Стоянов

 

 

 

 

 

Над гората сняг вали
Зайко гърло го боли.
И лежи сега в леглото.
Нека да лежи, защото
вчера както си играл,
цяла шепа сняг изял.

Тема: „Козле и балонче“

Задача: Съставяне на кратко просто изречение и просто разширено изречение при преразказване на разказа „Козле и балонче“ от Йордан Друмников

„На една горска полянка падна синьо балонче, изпуснато от детска ръчичка. Видя го дивото козле и дотича при него. Заблъска го с рогчетата си. Балончето отскокна, после отново и отново… Това хареса на козлето и то продължи да играе.

- Хей, козленце, внимавай! – каза балончето.

- Защо?

- Бъди по-внимателно. Боли ме!

Козленцето не го послуша.

Изведнъж балончето гръмна – бум! Козлето се изплаши и хукна към гората.

И днес още козлето скача по скалите и плахо се озърта.“

Тема: Храня се правилно

Задача: Затвърдяване на знания и умения за културно хранене. Правилна употреба на приборите за хранене по време на храна. Проява на самостоятелност.

page9.jpg

Детски песни

Кърпичка (песен)

 

Кърпичко новичка, бяла,

где си се кърпичко свряла?

Търсих те питах и мама,

ала те няма и няма.

Търсих те в шкафа и скрина,

вече неделя измина.

Май че те грабна мишлето,

за да си бърше нослето.

Писмо до Дядо Коледа

Мили Дядо Коледа,

Ние, децата от група „Делфин“ много слушаме нашите учителки и затова те молим да ни донесеш подаръци за Коледния празник в детската градина. Той ще бъде на 20. 12. 2007 г. от 10.30 ч. само за нас децата. Чакаме те с нетърпение!

Ето и нашите желания!

Гергана – малък мотор;

Ема – кукла с червени коси;

Кристина – маци и куче;

Мартин Стоянов – количка, мотор и радио;

Момчил – червена кола;

Радослава – бебе с биберон;

Мартин Лозанов – един кран и Тигърчо от Мечо Пух;

Виктория – детски компютър;

Найден – динозавър;

Даниела – синьо мече;

Славка – компютър;

Йордан – черна кола;

Виктор – голям кран;

Станислав – багер;

Ани – червен мотор;

Никола – компютър;

Кристиян – зелен мотор;

Владислава – кукла със златна рокля;

София – кухня като на Алекс;

Мили Дядо Коледа!

Желанията на децата, които са отсъствали, когато писмото е писано, ще бъдат публикувани по-късно Очаквай ги!

01.12.2007 г. Ето и следващи желания:

Оя – каляската на Пепеляшка;

Антон – играчка, „въженце за рибките“ (каквото и да означава това, дано Дядо Коледа се сети) ;

Желанията от 06.12.2007 г.

Калина – книга

Елица -  подарък какъвто не съм имала до сега

Зимни песни

Дядо Коледа (песен)

 

1. Дядо Коледа не спал

и джуджетата събрал

работа на всички дал

както той си знал.

 

2. Дал да режат и лепят

да приготвят както щат

куп играчки за деца

кукли, колелца.

 

3. И джуджетата не спят,

чукат, режат, майсторят,

за да има пълен кош

в празничната нощ.

 

 

Дядо Коледа (песен)

 

Припев: Дядо Коледа,

де се бавиш в този час (2)

 

Носиш ли ни ти елхичка,

но елхичка със звездичка?

 

Припев: Дядо Коледа,

де се бавиш в този час (3)

 

Носиш ли ни тази нощ

с играчки пълен кош?

 

Припев: Дядо Коледа,

де се бавиш в този час (1)

 

 

 

Ръкавички (песен)

 

Моите ръчички

имат ръкавички.

Топлички и малки

само за пързалки. (2 пъти)

 

Припев: Пляскайте ръчички

с топли ръкавички. (2 пъти)

 

Вятърко да вее.

Снежко да лудее.

Като малка птичка

ще летя с шейничка. (2 пъти)

 

Припев: Пляскайте ръчички

с топли ръкавички. (2 пъти)

 

 

 

 

Тема: „Ресни на килим“

Задачи:

1. Запознаване с техниката на рязане с ножица. 2. Успоредно нарязване краищата на лист хартия (килим) във вид на ресни за придобиване на опит за рязане с ножица. 3. Развитие на финната моторика на ръцете.

Тема: „Добре ни е заедно“

Задача: Разговор-беседа за колективния начин на живот, за удоволствието, което изпитват децата от срещата с връстниците си в детската градина. Възпитаване на толерантност към индивидуалните различия и на културно поведение във взаимоотношенията помежду си. Активизиране на думи: моля, заповядай, благодаря. page6.jpg

Тема: „Палавите котета“

разговор-беседа

Задача: Възприемане на обекти чрез демонстрация на картина.

page81.jpg

Тема: „Топката към теб лети!“

Задачи: Назоваване на ключови думи по определено изображение.

- да назоват какво правят децата, които са нарисувани на картината;

- да дадат кратко описание на топките, които държат трите кученца;

- да посочат най-голямата и най-малката топка;

- да опишат любимата си топка от детските играчки в къщи;

- да слушат стих. „Дръж! Сега хвани я ти!“ от Дар Дарина и да го повторят, като извършват действията с топката;

- да назоват какво прави Мечо с топката;

 

„Дръж! Сега хвани я ти!

Виж, към тебе тя лети!

А сега хвърли насам,

после пак ще ти я дам.

Пак и пак,

от ръка в ръка – така!

Хващай здраво!

Давай право!

Пак и пак, не с крак!

От ръка в ръка – така!“

page11.jpg

Родителска среща – 08.11.2007

На родителската среща присъстваха родителите на децата:

1. Александър К.; 2. Александър Ч.; 3.Ани С.; 4. Борис С.; 5. Владислава И.; 6. Виктория Д.; 7. Виктор И. 8. Гергана С.; 9. Димитър В.; 10. Кристиян К.; 11. Калина Г.; 12. Мартин С.; 13. Мартин Л.; 14. Мартин Р.; 15. Момчил М.; 16. Найден Хр.; 17. Оя К.; 18. Радослава Г.; 19. Славка Тр.; 20. Станислав Ст.; 21. София Хр.

Конфликтите

Тази страница не е за малчуганите. Тя е за една друга част от населението, която Вечер преди да заспи, с изумление установява, че и днес е оцеляла – въпреки яркочервеното петно от флумастер на стената, въпреки декорирания с шоколад доклад за пред шефа и независимо от потъналите като вдън земя ключове… И тъй като Вие принадлежите към тази група, значи сте наясно поне с две неща.

Първо, че децата не идват на този свят с указание за употреба, и второ, че няма съвременни рецепти за тяхното отглеждане. Затова и тази страница няма да ви открие неоткрити досега тайни, нито пък ще ви даде завършени правила. Сигурни сме, че познавате проблема „дете” в дълбочина. В крайна сметка кои, ако не вие, заслужавате диплома за експерт след всичко преживяно от мига, в които за първи път гушнахте най-сладкото бебе на света.

Желанието ни е просто да се споделят различни идеи, нещо като ориентири в доста оплетения понякога свят на родителството.

Спомняте ли си приказката от вашето детство за двете козлета? Тясното мостче, двете вироглави козлета и бързата река? И да не си ги спомняте, няма страшно, защото няма родител, който поне веднъж на ден да не влиза в ролята на синя каска – заради поредната битка за дистанционното, заради вечния спор кой губи и кой печели на „Не се сърди човече“, заради най-обичайно дразнене. Каквато и да е причината, сблъсъкът между мъниците за секунди се превръща във война с разрушителни последици. Всеки от нас е натрупал респектиращ опит в мироопазващите операции от момента, в който сме търкулнали питката на прощъпулника. Разполагаме с богат арсенал от възстановяващи равновесието похвати, като се започне от назидателните речи и се свърши със справедливите наказания. И въпреки това не преставаме да се питаме: „Няма ли да има край всичко това?“ Добрата новина е, че не.

Конфликтите са необходими. Ако това твърдение Ви изненадва и Ви кара да негодувате, за момент си представете следната абсолютно безконфликтна картина. Няколко деца играят на площадката. Подреждат си къща или се бият с „лошите“. Всички са задълбочени в играта, сериозно са се заели да приспят куклата или да направят на решето гадното чудовище. Изключение прави само едно дете, което безропотно се подчинява на всяка реплика на останалите. „Дай ми тази пръчка!“, „Донеси шишето с млякото!“, „Излез ми от къщата!“, „Отиди при Веско!“… – детето хаотично се щура насам-натам и изобщо не успява да се включи в играта. В стремежа си да отговори на желанията на другите, то е загубило собствените си желания. Вярно, конфликт няма, но искате ли това да е Вашето дете?

А сега да обърнем леко оптиката. Малка русокоса принцеса царствено се е разположила в центъра на стаята. Тя иска ту това, ту онова и всички останали деца (а и възрастни) безпрекословно и с радост й се подчиняват. „Дай ми куклата!“, „Направи ми смешка!“, „Сега ще играеш с мен!“… – всичко се изпълнява на мига. За нея най-важното нещо са собствените й желания. Другите имат едно единствено предназначение – да я обслужват. Звучи ли ви познато? Май сме срещали тази ситуация в доста приказки. Е, конфликт отново няма, но бихте ли искали да живеете с такова дете под един покрив?

Колкото и странно да Ви се вижда, изходът и от двете хипотетични ситуации е конфликтът. Ако човек живееше сам (дори не мога да си го представя!), сблъсъци нямаше да съществуват. Но тъй като сме обществени същества и винаги се намираме в някаква ситуация на „аз“ и „другите“, конфликтите са естествена и необходима част от регулирането на взаимоотношенията помежду ни. Те са знак, че е премината границата на някакво допустимо поведение. Ето защо, ако не искаме да превърнем децата си в тирани или в объркани и роботизирани същества с нулево самочувствие, ще трябва да приемем факта, че конфликтните ситуации ще ни съпътстват постоянно, защото в известен смисъл има полза от тях.

Едно от най-важните неща, на които трябва да научим децата си, е умението да живеят с други хора. На пръв поглед като че ли няма нищо трудно. В края на краищата животът с другите е най-естественото нещо на света. Но както знаете, простите неща обикновено са най-сложни. Най-важното условие за успеха на нашата мисия е да помогнем на детето да опознае собствената си личност, да разбере къде свършва то и къде започва другият. И тук на помощ ни идват конфликтите. Те очертават границите на личността.

Всяко дете (между другото това с пълна сила важи и за възрастните) е нещо като отделна държава (психолозите го наричат личност и личностно пространство). В тази държава съществуват различни зони. За някои от тях пропускателният режим е облекчен – усмивка, няколко мили думи, мечтаното жълто автомобилче – и бариерата се вдига. За да влезем в други, е необходимо да положим много повече усилия.

За разлика от истинските държави обаче, личността има доста променливи граници. Там, където вчера е имало бодлива тел, днес може да е отворена магистрала, а на мястото на вчерашната полянка се е появило минно поле. И понеже държавите-личности нямат цветни карти, по които да се ориентираме, конфликтите играят ролята на индикатори. Появят ли се искри, значи навлизаме в чужда територия, без да сме канени. А извие ли се гръмотевична буря – здраво сме отъпкали нечия ливада! Всеки от нас дава подобни знаци и това ни помага да научим къде свършваме ние и къде започва другият. Когато Жасмин нацупено си прибира куклата и количката, защото Надин не е отстъпила ролята си на „майка“, и двете получават важно послание -къде са границите на техните личности. Разбира се, вариации на тази ситуация ще трябва да се повторят още много пъти, преди Ани и Жени да усвоят урока добре.

Освен да опознаят добре картографията на собствената си държава, за да усвоят умението да живеят с другите, децата ни трябва да укрепят и личността си. И това е втората полза от конфликтите. Представете си какво става с мускул, който не се тренира. Която и част от тялото си да лишим от движение, тя постепенно започва да атрофира. Абсолютно същото важи и за личността. Тя е нещо като много гъвкав мускул. Ако я няма постоянната съпротива на заобикалящия ни свят, личността постепенно започва да се разпада. Конфликтите помагат на децата да тренират гъвкавостта и устойчивостта на своята личност.

Когато са заедно, Иван и Виктор постоянно се карат. Няма значение какви са поводите – кой печели на „Не се сърди човече“, кой е по-силен, кой ще си играе със светещия меч – караниците свършват със сълзи, наказания и изнервени родители. Въпреки това обаче, в момента, в който се разделят, Иван и Виктор отново започват да питат един за друг. Е, сега вече разполагате с обяснение, защо е така. Конфликтите са просто тренировки. Децата имат нужда от тях.

Следващият много важен урок, който децата получават от конфликтите, е да разберат, че другият човек е различен, но в това няма нищо плашещо. Тук идва най-сложното. Страхът е естествена човешка реакция към всичко непознато. При децата това често е доста по-засилено. Тъмната стая, населена с чудовища, непознатите места, новата учителка в детската градина предизвикват много притеснения в малките сърчица Нещо подобно се случвай в конфликтните ситуации. Те са сложна емоционална смесица – гняв, яд, обида, страх. Сашко хем също е дете, хем иска нещо различно. Той е едновременно същият и друг. В това има нещо доста притеснително. Но след като са се скарали няколко пъти за играчки, пръчки или за командването на бандата, децата постепенно започват да се откриват едно за друго. Сблъсъците помежду им са изиграли ролята на прожектори, които са ги осветили и са им помогнали да се видят. Волю, неволю конфликтът се е превърнал в предизвикателство да опознаеш и разбереш другия. Пътят към толерантността е осеян с камъни, в които често се блъскаме.

Но всичко това ще остане празна теория, ако не съпровождаме децата си в нелекото пътешествие към другите хора и не им помогнем да открият ползите за себе си и за околните. В крайна сметка ние сме възрастните и имаме повече опит какво можем да направим?

След цялата по-горна апология на конфликтите трябва да сме честни и да Ви предупредим, че те не само са доста изнервящи, но биха могли да станат и опасни. В случая нямаме предвид само Вашите опънати нерви и настръхналата Ви коса. Не случайно съществува цяла наука за управление на конфликтите. Както и атомната енергия, конфликтите биха могли да произвеждат електричество или да убиват хора – въпрос на употреба. Независимо от това, че детските конфликти обикновено намират своето естествено разрешение, има случаи, в които внимателно и деликатно трябва да променим руслото на течението.

Опасност №1. Както при тренировките на тренажор си навличате травма, ако тежестите са по-големи, отколкото можете да вдигнете, така и конфликтните ситуации, вместо да помогнат на детето, биха могли да му навредят, ако са по-силни, отколкото то може да понесе. Дозировката е важна. Следете реакциите на детето. Конфликтите са здравословни, докато не подронват устоите на самочувствието му. Ако забележите, че то реагира със страх, избягва да си играе с други деца, винаги заема позицията на губещо, отказва да опитва нови неща и в речника му все по-често се повява изразът „Това не го мога!“, значи е време да се намесите. Но трябва да го направите много внимателно. От Вас не се очаква нито да го защитите, нито насила да го подтиквате да си играе с децата. Просто му дайте възможност да усети, че може. Предложете му ва­риант, в който да се усети сигурно и компетентно. Ако Мая се чувства потисната, че приятелките й постоянно отхвърлят нейните предложения за обличане или хранене на куклите, няма нужда да й давате напътствия какво точно да направи, за да наложи себе си. В повечето случаи Вашите предложения няма да сработят. Детската логика и правила са различни от нашите. Можете обаче да направите нещо друго. Например накарайте Мая да Ви помогне да приготвите кекс и поканете приятелките на сокче със сладкиш. Не забавяйте да споменете поне няколко пъти, че Мая е приготвила кекса почти сама. Ще Видите не само как Вашето дете се е почувствало по-добре, но и как отношението на приятелките се променя.

Опасност №2. Понякога, без да си даваме сметка, отдаваме твърде голямо значение на детските конфликти. Често ги превръщаме като буря в чаша вода и в съзнанието ни започват да нахлуват апокалиптични картини.

В социалната психология е известен феноменът на огледалния Аз. Простичко казано това означава, че възприемаме и оценяваме себе си така, както смятаме, че ни възприемат и оценяват хората наоколо. Представете си, че влизате в някой супер скъп и шикозен ресторант. Чувствате се неуютно и имате усещането, че всички, дори сервитьорът, се отнасят към Бас с пренебрежение. Притеснявате се, че ще направите някой гаф… и естествено той се случва. Когато Ви сервират печеното, незнайно как то изхвърчава от чинията и се приземява върху роклята на дамата от съседната маса. Вие си знаете, че не сте паднали от клон и чудесно си служите с нож и вилица, но сега един господ знае какво става! Всъщност е проработил Вашият огледален Аз.

Същото става и с децата ни. Тяхното голямо огледало сме ние. Когато хиперболизираме един конфликт и им лепнем етикета – „Ники е побойник!“ или „Мими е голяма сръдла!“, ние създаваме огледален образ, на който те безрезервно се доверяват. И независимо от това дали Ники е побойник или не, и дали Мими е сръдла, те започват да се държат по този начин. Блъскането, удрянето, тропането с крака се превръщат в естествено държание, защото абсолютно несъзнателно децата отговарят на нашето очакване за тях.

Ако успеем да намалим собственото си вътрешно напрежение и погледнем на конфликтните ситуации като на път на съзряване и познание, ще помогнем не само на децата си, но и на себе си в пътя към разбирането и приемането на другите.

Ясно е, че ако не искаме детските конфликти да се превърнат в атомна бомба, трябва да има граници, определящи тяхната мирна употреба. И тези граници трябва да ги поставим ние, възрастните. Ето няколко ориентировъчни колчета, около които можем да завържем червените въжета на ринга.

Конфликтът не е еднократно състезание, в което някой задължително печели или губи. Той е част от дълъг път на опознаване и разбиране.

Винаги трябва да пазим достойнството на децата, да не подронваме устоите на тяхното самочувствие;

Конфликтът е неизбежен, но последиците избираме сами. Можем да паднем като двете козлета в реката но може да решим и да се разминем.

 

Театър

Уважаеми родители,

На 12.11.2007 г.  (понеделник) в детската градина ще гостува театрална формация „Кукери“ с представлението „Палечка“. Начален час 10.00 часа.

Билети се закупуват на входа на ОДЗ № 30. Цена 2 лв.

Стихотворения

Зимна радост
Елисавета Багряна

Весели снежинки – бели перушинки-

падат леко, леко и се стелят меко.

Падайте снежинки – бели перушинки!

От сърце обичам по снега да тичам!

Послушна
Димитър Спасов

Много съм добричка.

Ставам и се мия.

После с лъжичка

топло мляко пия.

Чисти ръчички

Лъчезар Станчев

Колко си обичам мойте две ръчички,

дето си ги мия винаги самичка.

Всяка сутрин, обед и преди вечеря

винаги когато мръсни ги намеря.

Добре дошли в блога на група „Делфин“ от ОДЗ №30 „Радецки“

Този блог е създаден за улеснение на родителите на децата от група „Делфин“ на ОДЗ № 30 „Радецки“. Той има за цел да осъществи компютърно-опосредствана комуникация между родители и педагози, основана на съвременна интерактивна технология за взаимодействие със семейството.

Учители: Катя Капанова, Ирена Калчева